Обзор на споделените практики
Ще споделя какво научихме от нашите двама изключително интересни презентатори – Манол Пейков от издателство и печатница Жанет 45 и Борис Павлов от Flat Manager. И двете фирми са били изправени пред много сериозни предизвикателства с настъпване на кризата с Covid 19 през Mарт 2020. Нестандартните подходи, които са предприели за справяне с нея още веднъж доказват, че управленските практики, базирани на силна мисия и топли човешки отношения са не просто печеливши, но и спасителни в трудни времена!
Манол Пейков е управител и съсобственик на Издателство Жанет 45 и на едноименната печатница. Издателството е едно от най-влиятелните в България, основано е от майка му Божана Апостолова преди 31 години и е водещо в издаването на български автори. Също така Манол е основател на фабрика за дигитален печат 2х2, уеб платформата WePrint и онлайн книжарницата Booklover. Създател и партньор в Звукозаписно студио Пекарната.
Най-голяма и с основен дял приходи е печатницата с 80-90 човека персонал и носеща около 70% от приходите на групата от компании, управлявани от Манол. Още преди време фирмата е предприела стратегия за диверсификация от една страна с развиване на нови дейности като дигитална печатница, онлайн платформата WePrint. От друга страна е ориентацията към много клиенти, дори и с малки поръчки, вместо няколко с много големи поръчки. Така не се чувства зависима. Но печатницата понася съществен срив в поръчките, заплашващ нейното оцеляване през м. март. Поръчките за визитни картички, албуми за абитуриенти, менюта за ресторанти и т.н., които са обичайни за това време на годината, изведнъж секват. Дори големите клиенти на фирмата като Каменица се отказват да поръчват отпечатването на някои планирани рекламни материали. Оборотът намалява 4 пъти. Всички са уплашени и притеснени. След обсъждане ръководството взема решение никой да не бъде съкратен, а се предлага преминаване на четиричасов работен и съответно намаляване на заплатите наполовина. Благодарение на силните човешки взаимоотношения в екипа и с ръководството, новината е посрещната с разбиране. Започват да мислят как биха могли да се справят с предизвикателството. Идеята за производство на протектори за лице – прозрачни шлемове, идва от бивш служител на фирмата, с който са в отлични отношения. Той се занимава с търговия на различни стоки. Предлага печатницата да започне производство на такива шлемове, като той гарантира изкупуване на част от тях. Идеята е прегърната и от ръководството, и от работещите в печатницата. Тя има машините, необходими за целта, бързо е закупен и необходимия материал за целта. След известно експериментиране и налаждане, производството на шлемове е в ход. Промотирането става чрез уеб платформата на фирмата, чрез реклами във Фейсбук и чрез отразяване на нестандартната идея в медиите, включително няколко телевизионни предавания. Макар доходите, които това производство носи, да са значително по-малко от обичайните за печатницата, те помагат за финансовото оцеляване и гарантирането на заплатите за персонала. Манол сподели, че това ново производство е изиграло съществена роля и за повдигане на духа на хората, усещането им за мисия в този труден момент. Това да работят, помагайки за опазване на здравето на клиентите, им е дало силен стимул и вдъхновение. Същевременно ги свързва и със съвсем нови групи хора, извън обичайния кръг клиенти, с които са контактували дотогава.
Манол сподели радостта си от поръчка, дошла от монахиня, ръководеща метох – женски манастир. Тя не се поколебава да закупи шлемове за всички монахини в метоха, за да са да предпазени, а и да предпазват другите през идващите великденски празници. Друга интересна поръчка идва от Венсан Гайо – собственик на работилница за шоколади в Пловдив. Той прави поръчка на шлемове, за да ги изпрати във Франция на болница в Лион, където работи съпругата на брат му и където има остър недостиг на предпазни средства. Към поръчаните и платени 50 шлема, Манол добавя още 100 като подарък и израз на съпричастност към силно пострадалите от вируса французи. За негова изненада около седмица по-късно в печатницата пристига голям кашон със шоколади Гайо в знак на благодарност.
С Манол поговорихме за лидерския му подход. Той смята, че е важно да има топли, приятелски отношения в екипа. Също така Манол смята, че е важно да се насърчава обучението и развитието на хората, дори ако това означава в един момент те да тръгнат по собствен път извън фирмата. Така се е случило и с човека, който е дал идеята за шлемовете. Той е постъпил много млад, след гимназия. Много бързо се е научил да борави със сложната печатарска техника. След 7-8 г. работа във фирмата е решил да започне собствен търговски бизнес. Но запазва благодарност и приятелски отношения със своите бивши работодатели.
Манол призна, че е вдъхновен от историята на бразилската компания Семко и нейния собственик Рикардо Семлер. Но не смята, че би неговите практики биха могли да се приложат едно към едно в България, всяка компания следва да търси свой собствен, най-подходящ за нея подход и стил. Но особено важно е всичко, което се прави да е оглед на дългосрочните цели, следвайки дългосрочна визия. В отношенията с хората той също е търпелив и изчакващ, отново гледайки дългосрочно. Дава възможност на хората да се учат и дори ако сгрешат, получават втори или трети шанс, стига да са си взели поука и да се стараят да подобряват работата си. Този подход дава своите плодове и това търпение и уважение към хората се отплаща, особено в трудни времена като днешните.
Борис Павлов е основател и изпълнителен директор на Flat Manager – компания за управление на имоти, които се отдават под наем краткосрочно чрез платформи като Airbnb и Booking.com. Преди да основе Flat Manager през 2017г Борис работи като финансист за инвестиционната банка Societe Generale в Париж, Лондон и Ню Йорк. Борис притежава две бакалавърски степени и две магистратури от американски, френски и английски университети в сферите на финансите, икономиката и правото.
Борис е млад човек управляващ млада компания на три и половина години и с млад екип от около 15 човека. Средната им възраст е 26 години. Идеята за бизнеса идва по необичаен начин – на Борис му се е наложило да ползва компания за управление на наетия от него имот в Лондон, което да го отдава под наем на Airbnb клиенти и да го управлява, докато той започва работа по проект в България. Вижда колко по-добре може да се върши тази дейност от услугата, която е получил в Лондон. А също и колко много се разраства отдаването на имоти като временни квартири чрез платформата Airbnb. Така идва идеята да предлагат на собствениците цялостно управление на имотите им – от промотирането и търсене на клиенти до комуникацията с тях, настаняването, почистване, цялостна грижа и поддръжка за имота. Постепенно стигат до управление на 250 имота в пет града в страната.
От самото начало културата, която е изградена в компанията е на тотална откритост и изключително близки, приятелски отношения между екипа и дори семействата им – с чести гостувания и летуване на море заедно. Борис счита взаимното доверие като основен емоционален капитал във фирмата и градивен камък за успеха й. На груповите срещи, които периодично се провеждат, всеки е добре дошъл да изрази мнението си и то се взема предвид от останалите. Инициативата и личната преценка винаги са били насърчавани, дори и когато не се е получил желания резултат. Формално има йерархична структура, но тя е повече за пред външния свят, вътре във фирмата всички са равни и всеки се чувства отговорен пред останалите, независимо от позицията си. Всеки може да си казва мнението и да изисква работата да бъде извършена от колега.
Важна е откритостта и честността и спрямо клиентите. Ако клиент предлага апартамент за стопанисване, който е на не подходяща локация, това директно му се казва и му се предлага да си търси постоянни наематели, тъй като ще е за негово добро. Фирмата не иска да има клиенти на всяка цена, а иска наистина да им е от полза и те да остават доволни от услугите им. Постепенно се ражда идеята за франчайз и създаване на световна верига за такива услуги. Започват успешни преговори с няколко държави. Създадена е интернет платформата FlatAway с идеята да бъде световен бранд.
Бизнесът върви много добре до март тази година, когато резервациите започват рязко да намаляват, а в средата на месеца напълно спират със затварянето на границите на България за чужденци. За щастие това не води до депресия в екипа, а напротив. Всички се мобилизират да търсят иновативни решения за спасяване на бизнеса. Преминаването към онлайн работа от вкъщи е лесно, защото бизнеса и без това е силно дигитализиран. Започват да се събират онлайн всеки ден по един час следобед и да търсят решения. Важно е, че всички са впрегнали на максимум въображението си и са насочили усилията за общото благо, без да очакват някакви индивидуални бонуси за дадена успешна идея. Така се ражда идеята „Временен дом“ за предоставяне на квартири на завръщащи се от чужбина българи, поставени под карантина. От услугата се възползват и бизнес хора, чиито офиси са затворени, но нямат удобства за работа от дома. Услугата се промотира чрез уеб платформата на фирмата, като за да се увеличи интереса, се генерира интересно съдържание – например серия италиански видео-рецепти от стажантка италианка към фирмата. Всичко това дава резултат и независимо от трудните условия, става възможно да се запълнят 25% от стопанисваните квартири и да се генерират достатъчно приходи, за да оцелее фирмата. Освен това всички тези усилия поддържат позитивния дух във фирмата и усещането за мисия.
Грижата за клиентите продължава и след приключване на извънредното положение. Веднага след отваряне на ресторантите фирмата прозвънява 150 ресторанта в София и изготвя списък кои са работещите, с цел да е в услуга на интересуващите се.
Борис се надява в скоро време да започне да се възстановява туризма и ползването на услугите им, а също и да продължат работата по идеята за световен франчайз. Също мислят да създадат своя платформа за България, подобна на Airbnb. Смятат и да разширят услугите си като включат абонаментна поддръжка на жилищни сгради с партньор международната фирма за недвижими имоти Colliers.
